Работих по създаването на уеб сайта на големия си син. Този проект беше не само предизвикателство, но и радост за мен. Всъщност букет от емоции ме заляха. Всяка майка се радва на успехите на детето си и аз не съм изключение. А ето, че дойде моментът да създавам за него сайт, на който имаше какво да сложа!
Поглеждайки назад си спомням си как със съпругът ми се надявахме и двете ни деца да осъзнаят точно с какво искат да се занимават и да намерят своя път. Държахме, надявахме се и се молехме те не толкова да носят шестици от училище, а по-скоро да намерят мястото си в живота. Защото живота пише едни други, по-важни оценки…
По отношение на Стефан имаше хора, които ни критикуваха, че не сме го насочили към по-практични измерения… И ние се питахме дали все пак постъпихме правилно, като не го „подтикнахме“ в някаква избрана от нас, перспективна посока. Защото ние, възрастните имаме по-реалистична преценка, по-практични сме и от наша гледна точка можем лесно да предложим нещо „много подходящо“ за бъдещето на детето си. Но ние не го направихме нито с единия, нито с другия си син. Но дали постъпихме правилно? Хора сме, съмненията понякога идваха…
Но докато работех по уеб сайта осъзнах, че сме завършили успешно един далеч по-важен проект… просто защото имаше какво да сложа на този уеб сайт!