„Нашият приятел е котарак – за това е по-различен…“ – така казвахме на децата преди години. Приятел, част от семейството, един от нас. Моето котенце, нашето котенце. Никога и с нищо не ме нарани, не ме обиди. Не изискваше, не манипулираше, не се сърдеше, не се оплакваше, не настояваше, не държеше на своето…
Просто беше тук и даряваше топлина… Обичаше – безусловно и чисто, както само едно животинче може. Винаги ме разбираше. Когато видеше, че съм тъжна – опитваше да ме успокои. Сега съм много, много тъжна, но той не е тук, за да ме успокои…
Лео премина в невидимия свят снощи. Тихо и кротко се прибра при Бог. Живя дълъг и, надявам се, щастлив живот. Вярвам, че е усещал през целия си живот колко много го обичаме. Всички ние, децата и близките ни – всички, които го познавахме го обичахме много. И не, не мога да се утеша с мисълта, че котешкият му живот беше дълъг – това не може да ме утеши, защото много ми липсва, страшно много! Надявах се, молих се още някоя година да бъдем заедно, но истината е, че никога не можем да бъдем подготвени за загубата на любимо същество…
Каквото и да се случи, през каквато и скръб да преминаваме, той Животът продължава (и слава Богу!)… И какво друго ми остава, освен да съхраня скъпите спомени, да се съсредоточа на прекрасните години, в които бяхме заедно. През тези години много неща се случиха, децата ми пораснаха, ожениха се, минавахме всички през какво ли не, и през цялото това време той – Лео беше винаги, неизменно до нас! Той ни посрещаше у дома, галеше се и ни даряваше с топлина! Благодаря на Бог за тези години! Любовта, с която ни даряваше превъзхожда скръбта от загубата му! Струваше си да бъдем заедно, независимо, че сега страдаме. Благодаря на Бог, че си премина тихо и кротко, без мъки! Дали съм оценявала миговете, в които сме били заедно? Не знам…
Приятели, моля ви, тези от вас, които имат домашни любимци – направете нещо в името на Лео – прегърнете ги, задръжте ги няколко секунди в прегръдката си, няколко осъзнати секунди и осмислете мига, зарадвайте се на мига, в който сте заедно! Само този миг има значение! Моля ви, нека почетем нашето котенце Лео по този начин…
Благодаря ви!