Имате успешен бизнес, във фирмата ви вече не са само 2-3 души както в началото. Доволни сте от развитието на нещата, но забелязвате, че ентусиазмът на хората, като че ли се е изпарил. Изкушени сте или да си заровите главата в пясъка, правейки се, че не забелязвате, или да се отдадете на негодуванието. Все пак осигурявате на тези неблагодарници хляб, а те само чакат да стане 17:30, за да си тръгнат. И в двата случая няма да спечелите нищо, защото проблемът с липсата на мотивация е реален. Той няма да се разреши нито ако се правите, че не съществува, нито ако се възмущавате. За това по-добре спокойно обмислете как можете да промените онова, което зависи от вас. Запознайте се със седем съвета, които ще ви помогнат.
Дефинирайте ясно очакванията си. Когато назначавате човек, обяснете му ясно общите изисквания за длъжността и конкретните си очаквания от него. Синтезирайте изискванията си първоначално устно, а впоследствие и писмено, като отделите време да съставите реална длъжностна характеристика или в краен случай адаптирате примерната, която сте изтеглили от интернет. Вие сте убеден, че новопостъпилият е наясно със задълженията си, но това съвсем не е сигурно. Той вероятно знае най-основните, но няма как да се досети за всичко, което имате предвид.
Например ако очаквате, че служителят ще свърши току-що изникналата задача, не забравяйте, че не всеки има инициативността и куража да „попълва дупки“. Кажете му ясно какво влиза и какво не в задълженията му. В противен случай е неуместно да го критикувате, че не е свършил онова, което очаквате.
Давайте обратна връзка на служителите си. За съжаление в повечето случаи работодателите изразяват недоволството си, но подминават с безразличие добрата работа. Шири се убеждението, че на служителите им се плаща, за да изпълняват задълженията си и похвали не им се полагат. Не забравяйте, че освен зле и добре свършена работа има и редица нюанси по средата. По-инициативните могат да проявят фантазия и да оптимизират работния процес или да внесат друго дребно подобрение. Те очакват обратна връзка, искат да знаят вашето мнение. Ако вие не го изразите, това може да е твърде обезкуражаващо и дори да парира всяка инициатива.
Направете екипа си част от каузата на вашия бизнес. Ако успеете, бъдете сигурни, че работещите за вас няма да останат само „чиновници“. Интересувайте се искрено от мнението на хората и те ще се почувстват ангажирани. Когато не само изслушвате предложенията им, но и ги насърчавате да ги споделят, те ще са съпричастни с проблемите на фирмата. Ако вие демонстрирате незаинтересованост от мнението на вашите служители за бизнеса ви, как очаквате те да са заинтересовани от вашия успех? И не се притеснявайте – ясно е, че не можете да вземете предвид всички идеи, но дори само фактът, че се интересувате и реализирате някои от тях, ще окуражи служителите ви. Те ще се превърнат в хора, на които „им пука“, ще бъдат емоционално ангажирани.
Осигурете възможност за развитие на вашите служители. Ако възразите, че във вашата фирма няма място за кариерна стълбица, че това понятие е отживелица и пр., може би сте прави. Но замислете се – кой добросъвестен човек не изпитва необходимост да израства и да се развива? Дори и при най-рутинната работа човек има нужда да усеща, че днес е по-добър от вчера и че това е видимо както за шефа, така и за другите колеги. Вие притежавате ресурса и носите отговорността да го осъществите на практика. От една страна можете постепенно да увеличите задълженията и отговорностите му, да му гласувате все повече доверие. От друга страна, обаче трябва да коригирате и длъжността му чисто документално. Няма да е добра идея да натоварите с огромна отговорност някого и той все още да се води на длъжност „асистент“. Във ваш интерес е длъжностите на вашите служители да отразяват реално работата им. Така те ще чувстват, че играта е честна.
Критикувайте градивно. Служителите ви правят грешки. Жалко, че не успявате да назначите съвършени и безгрешни хора… При създалата се ситуация, естествено трябва да отбележите грешката, да направите забележка, да наложите наказание ако се налага, глоба и пр. Първо овладейте емоциите си и хладнокръвно преценете ситуацията. Най-вероятно колкото и да е неприятна издънката, едва ли е нещо непоправимо. Не си позволявайте да изливате гнева си върху хората. Запомнете, че от „натриването на носа“ на виновните няма никаква полза. Когато имате основание, вие имате право да критикувате зле свършена работа, но нямате право да унижавате личността на служителя. Чак когато се успокоите, говорете открито за проблема. Най-същественото е да посочите решението, изхода от ситуацията. Точно това ви отличава от вашите служители. Защото всички правим грешки (включително и вие), но истинският лидер притежава капацитета да предложи изхода от трудната ситуация, да поправи нещата. Това ще ви открои като истински шеф и ще ви спечели уважение в дългосрочен план.
Стимулирайте служителите си материално по различни начини. Всеизвестно е, че добрите работници не работят само за пари. Но нека да си го кажем направо – ако не е само, то все пак е за пари. Ако сте доволни от някого, ако той е доказал, че се справя и е съвестен – увеличете му заплатата. Не разсъждавайте, че усърдната работа е задължение, понеже ако не си даваше „много зор“ едва ли бихте му намалили заплатата. Не е необходимо да я увеличите изведнъж с 50%, добре биха били 5 или 10%. Важното е човекът да усети, че усилията му се оценяват. Увеличавайте заплатите периодично, по малко и според възможностите си. Това би било по-добре отколкото да не ги пипнете 2-3 години и изведнъж да скочат. Резките движения във финансовата ви политика създават усещането за несигурност, инфантилност, емоционална нестабилност. Постепенното увеличение създава усещането за комфорт и стабилност. Ако можете да си го позволите, изплащайте еднократни възнаграждения, бонуси и награди, организирайте фирмени партита и пътувания. Всичко това ще накара служителите ви да се почувстват оценени.
Стимулирайте екипа си НЕматериално по различни начини. Доброто ви отношение към служителите има за тях не по-малко значение от заплатата им. Работили ли сте някога като наемен работник? Ако сте – спомнете си какво огромно и определящо значение имаше отношението на шефа ви към вас. Не демонстрирайте превъзходство и власт – всеки знае, че сте шеф. Няма полза да показвате мускули по всевъзможни начини, няма полза да изисквате безпрекословно подчинение. Робовладелският строй отдавна отмина. Някой беше казал, че хората правят нещата или от зор, или за кеф. Ако вашите служители работят за кеф, ако идват с удоволствие на работа, то и резултатите за вас ще са повече от добри. Запомнете, че когато напрежението във вашия бранш е високо, а сферата ви – трудна и неблагодарна, трябва вие да помагате емоционално на своите служители в носенето на товара. Не се крийте в труден момент (понеже плащате на някой, за да върши мръсната работа), не се правете, че не забелязвате породилите се интриги с оправданието, че това не ви засяга. Всичко ви засяга, понеже бизнесът е ваш. Отворете широко очите и ушите си, ума и сърцето си. Пресечете с един удар всяка интрига и злословене в зародиш. Вие сте шефът, но не за да крещите и да обиждате (никога не си го позволявайте!), а за да сте стълб, да сте стабилен и силен. Спечелете си искрено уважение. Това е по-трудно, но пък дава дългосрочни резултати.