Наскоро прочетох – някой рекламираше своите услуги… с ниска цена. А тя, цената – няколко пъти по-ниска от средната за подобни услуги! Имал той предишен опит, но сега започвал да работи за себе си, стартирал собствен бизнес, та за това решил да привлече клиенти по този начин. Първо се скандализирах, не можех да повярвам на прочетеното. После се замислих… Защо го прави? Ще привлече няколко клиента за сметка на колегите си (за които вярва, че са му конкуренти). Това ще е първият, вторият месец, известно време, а после? Когато вече бизнесът му не е нов и осъзнае, че в малка България всички сме толкова малко и до такава степен пазарът е малък, че заедно определяме правилата… Определяме за колко да продаваме труда си, времето, уменията, квалификацията си.
И не, не съм радетел за някакво тайно споразумение за цени в браншовете! Нормално е всеки свободно да си договаря цените, но такива драстични изхвърляния просто принизяват труда. Няма как подобен труд в една точка на света да струва няколко хиляди долара, а у нас – 75 – 100 долара – унизително е. Независимо от стандарта на живот. А може би стандарта на живот у нас е такъв поради подобни причини (?)… но това е отделна тема. И си правя сметката – ако аз работя на такива символични цени, какво количество работа трябва да отхвърля за да покрия месечните си нужди? Доста работа, на килограм! Но как тогава да работя с отношение, да вникна в изискванията на клиента, да обърна внимание на детайлите? Няма как да стане. Трябва да претупвам и качеството неминуемо ще пострада. Кой и какво ще спечели от такова подбиване на цените? Качеството пада, труда се принизява. Всички по един или друг начин губим.
От близък човек научих, че в съседна Македония заплатите като цяло са по-високи, отколкото у нас. В Сърбия – също. Дали икономиката им е по-силна? Не знам. За всеки бизнесмен е нормално да заплати толкова, за колкото е съгласен работникът да продаде труда си. Не повече. Всичко друго противоречи на бизнес логиката. Щом квалифициран човек е склонен да е на разположение цял ден и всеки работен ден за 800 – 1000 лв. заплащане за месец, защо да му се плаща повече? Че дори и е съгласен да приеме заплатата си в плик и да бъде осигурен на минимална заплата (не всеки, разбира се, но има доста такива хора). А дали ще е доволен от всичко това? Не, няма. Но тихичко ще си мрънка недоволно под носа и ще продължи да я кара ден-да-мине-друг-да-дойде. Това ще се отрази на качеството на работата. Спомням си шопската мъдрост „Они ми плащат колко да не умрем, ама я работим колко да не заспим.“ И няма как да е иначе. И кой е виновен? Дали бизнесменът или работникът? Няма значение. Защото всички по един или друг начин губим, като се превръщаме в творци на собствената си мизерия.