Да намериш смисъл е нещо като да пуснеш котва. В противен случай се носиш в безтегловност, плуваш по течението, живееш ден за ден. Хората не сме създадени да живеем в безтегловност (понеже се раждаме подчинени на гравитацията). Не сме се и родили да плуваме по течението (защото не сме мъртви риби, нито отронени есенни листа). Не сме и призовани да живеем ден за ден (понеже животът продължава повече от ден-два в повечето случаи). За това е важно да намерим смисъл.
Защо ли разсъждаваме по тази тема, вместо безгрижно да си живеем живота? Хубавото е, че когато си задаваме такива екзистенциални въпроси, неволно поглеждаме към небето.
Да погледнеш към небето не означава, че си презрял сигурността на земята. Просто си припомняш, че си нещо повече от кокошка и трябва да разбереш какъв е смисълът на всичко. Това желание не е нищо повече от инстинкт за самосъхранение. Защото ако не успееш да намериш смисъла, няма да можеш да пуснеш котва… и да живееш.