Защо празнуваме Рождество Христово? Всъщност Рождество означава Рожден ден, а Рожден ден празнуваме на живите…
***
Декември месец е, предстоят ни онези, сияйните дни. Навсякъде витае вълнение, такова едно… трепетно. Като че ли околният свят има очаквания от нас. Предстои да планираме всевъзможни събития – от партита по офисите, празнични концерти… та чак до безконечни семейни трапези. Сами сътворяваме празника… Сякаш всяка година расте надпреварата кой по-рано да украси елхата, кое тържество в детската градина да започне по възможност от ноември, кой МОЛ по-настойчиво да протегне невидими пипалца към портмонетата… А всички ние като хипнотизирани се носим всред цялата тази врява. Толкова много усилия, толкова излишна суета, толкова много притаена умора…
В работата гоним срокове, все едно, че след края на годината гарантирано светът свършва. По магазините майсторски изчисляваме пресечната точка между необходимото количество подаръци и задължителния минимум средства, които да ни останат чак до края на януари… А у дома – няма място за слабост или умора, разбира се. Следва да се приготвят цял набор от ястия, да се наредят поредица от трапези (че и вдигнат после).
Как да се справим, как да успеем? Ами с тичане… Тичаме по стълбите, тичаме по офисите, след автобусите, по магазините, тичаме и се въртим в кухнята. За да имаме една препълнена трапеза… сред близките си. Сякаш напипваме смисъла на празника, усещаме го като пулс – ами това е то – да се съберем, това е целта – мислим си! Но дали е така?
Затварям очи. Усещам умората, усещам и вълнението, че вече настъпва празникът. Мисля си – добре че успях, приготвих всичко и семейството се събира… Изведнъж се сепвам – това ли е най-важното? Какво би било ако не бях успяла… и нямаше трапеза, и нямаше елха… и нямаше нищо.
* * *
Рождество Христово е Рождения ден на Исус Христос. Преди да се роди, Неговият народ очакваше Христос (Месия), но не и Него (Исус). Те не го разпознаха, защото не беше такъв, какъвто го очакваха. И пропуснаха най-големия празник за човечеството… събитието, отбелязващо новата ера!
Този Рожден ден е различен. Ако сме разпознали Рожденика, то празникът му е фокус и ни сближава. Това е празник на надеждата, на спасението и на сбъдването! Прекрасно е да се веселим, да споделяме трапезата, да сме с близките си, но дори и ако нямаме тази възможност, празникът съществува. Рождество Христово е над нашите човешки представи за радост и щастие, над човешките ни опити да допринесем с нещо, над усилията ни да го направим все по-бляскав. Рождество Христово е празник на всички хора – и на онези, които са в страни от шума, които не могат да тичат по стълбите или да организират събития…, и на бедните, и на самотните, които не купуват подаръци, защото нямат близки.
Рождество е Рожден ден, а Рожден ден празнуваме на живите… Исус Христос е жив. Дали го разпознаваме? Това е смисълът на всичко!