WebDumi

Предпразничните дни… преди

Украсих си елхата у дома още в началото на декември. В последните години свикнахме да окичваме и подреждаме много по-рано от преди. Може би ни влияят магазините и обществените места, които засияват коледно още от края на ноември. Какво пък – никак не е лошо да ни е празнично цял месец…

Преди години, когато бях дете, не украсявахме толкова рано елхата. Първо, защото не беше прието и второ, защото една естествена елха не би останала в добър вид толкова дълго чак до Рождество и нова година. Дааа, елхите от моето детство бяха истински! Спомням си ги със сладко-горчив вкус – онези малки отсечени дръвчета, които бавно умираха украсени… Отиваха си заедно с празниците…

Обикновено около 20 – 22 декември с майка ми тръгвахме да търсим елха. Това беше нелека задача, защото искахме дръвче с определени размери, симетрично, добре изглеждащо и максимално свежо. През онова време имаше достатъчно елхи, но все криви, с малко разклонения, въобще – не отговаряха на нашите специфични изисквания. За това си знаехме, че ни чака сериозно търсене. Много ясно си спомням студените зимни вечери, сковани от лед, когато майка ми се връщаше от работа, взимаше ме и тръгвахме да обикаляме пазарите и всички места, на които се продаваха елхите. Не мрънках, че ми беше студено или че съм уморена. Нетърпението и радостното очакване ми даваха сили.

Помня дръвчетата струпани на купове. Помня мижавите крушки, висящи от някакви жици и слабата им светлина, на която оглеждахме дръвчетата. Помня аромата на борови иглички. Помня хората, които ровеха куповете и премятаха елхичките докато си намерят някаква. Повечето хора бързо си харесваха, но не и ние. Ние търсехме идеалното дръвче! Майка ми неуморно вдигаше и оглеждаше елха след елха, а после продължавахме към следващото пазарче. Помня нейните подути и зачервени от студ и борови иглички ръце… Казваше ми, че непременно там някъде има достатъчно симетрично и красиво дръвче, което чака точно нас, а ние, дори и да се уморим, не трябва да се отказваме докато не го намерим! И да имаме търпение, защото само това е начинът да имаме истински красива коледна елхичка. И щом най-после откриехме съвършеното дръвче – о, каква радост! Още я усещам тази радост и удовлетворението! И как гордо крачехме към къщи! Бяхме истински щастливи (без преувеличение)!

Поставяхме елхичката на терасата, за да е на хладно. Когато дойдеше момента да я украсяваме, майка ми донасяше голямата кутия с коледни играчки, грижливо запазени от много години, още от нейното детство. Истински, стъклени играчки, крехки и чупливи, блестящи и пълни със спомени… Играчки, съществували още преди да се родя, запазени добре и украсявали празниците толкова много години… Всяка една увита грижливо в отделна салфетка, за да не се счупи. Внимателно ги развивах и щом откриех коя е играчката, си спомнях къде точно е била поставена предишната година. Бях щастлива, истински щастлива. Всичко това беше част от моя празник, може би по-голямата част. Носеше ми емоция повече от самите подаръци. Усилията, стремежа да направим всичко съвършено – това носеше аромата на празника!

Днес подреждам изкуствената си елха от началото на декември. Успокоявам се, че изкуствените елхи спасяват животите на истинските дръвчета. И наистина е така – по-екологично е! Купих я лесно от широк, светъл и топъл, голям магазин. Продаваше се в кашон и не ми се налагаше да ровя купове бодливи дръвчета. Съвършено симетрична е и мога да огъвам клончетата в каквато посока искам. Освен това мога когато си искам да я подредя – дори още от ноември и няма да капят иглички до празниците, а после ще я прибера обратно в кутията. Окичвам я с внушителни и блестящи играчки (абсолютно нечупливи!). Не се налага да ги увивам в салфетки поотделно, бързо ги подреждам и ако изпусна някоя нищо няма да се случи. Всичко е по-лесно и удобно, но ми липсва… аромата.