Срещнах блестяща мисъл на Оскар Уайлд: „Образованието е нещо възхитително, но е добре да се помни, че нищо, което си заслужава да бъде научено, не може да бъде преподадено.“.
Тази мисъл ме замисли, дълбоко… Не е ли твърде крайно? Все пак в училище се преподават много неща, които си струва да бъдат научени.
Върнах се към онези години, безкрайните години в училище и се замислих всъщност какво научих през този дълъг, много дълъг период от време (освен четенето, писането и смятането). Все пак мъничкото първолаче, което с радост и ентусиазъм влезна през вратите на училище, излезе с още по-голяма радост, но вече като голяма жена! Много си е времето, особено за млад човек.
Има едни такива различни уроци, които се учат в училище. Уроци, които не се преподават пряко, нито дори се говори за тях. Тези уроци не са основна цел, те изникват между другото, дори и да не искаш се сблъскваш с тях. Не можеш да избягаш от изпита накрая – той ти се стоварва със сигурност в определен момент. И ако получиш двойка, след това не просто повтаряш, а идва нов, още по-сериозен урок. Това са първите житейски уроци. Те са истински значими, защото засягат всеки и в същото време не могат да бъдат преподадени.
Взаимоотношенията – сблъскваш се с приятелството и предателството (както и нюансите по средата!). Разбираш повече или по-малко болезнено кое е безценно и кое – ежедневно. Разбираш без кого не можеш или въпреки кого успяваш да продължиш напред. Стъпка по стъпка усвояваш житейската мъдрост да преценяваш хората. Учиш се да ги приемаш каквито са, да прощаваш, да даваш втори шанс, да се разграничаваш или направо да затръшваш вратата, ако се налага. Сложно нещо са взаимоотношенията…
Учиш се да оцеляваш, въпреки насилието. Да, има го под всякаква форма – и физическо и психическо и какво ли още не. Но трябва да оцелееш и… се учиш.
Свикваш да приемаш и успеха и провала.
Схващаш, че неуспехът е само стъпало към следващия ти успех, но при едно условие – че се вземеш в ръце и приемеш урока!
Разбираш, че ако уважаваш човекът, който ти преподава, то всичко си идва на мястото – научаваш с лекота материята, часовете минават по-бързо, по-приятно! Толкова е просто – когато вложиш любов, старание и доброжелателност, ученическият ти живот става по-лесен.
В определен момент се влюбваш, страдаш, после се свестяваш и продължаваш… А на още по-късен етап започваш да схващаш, че по-големите хора от теб може би наистина разбират повече от живеенето на живота и вероятно има някакъв смисъл в съветите им (понеже до сега си бил уверен, че знаеш достатъчно и нямаш нужда от напътствия).
Това са част от многото извънкласни уроци, за които се сещам. И да – те са житейски, безценни уроци и се учат там, в училището. Училището е ценно място не само заради предметите, които изучаваме, но и заради негласните житейски уроци, които не се преподават. Учат се когато сме малки, а след това млади. Учим ги всички, искаме или не. После животът поставя оценки, различни оценки за всеки.
Дано учениците се справят, дано научат тези уроци!