Чувал си за средата, която е златна. За умереността във всичко, за баланса. Разбира се, че е добро нещо да има мярка. Крайностите са заплаха или поне всяват несигурност. Ако все пак те изкушават, можеш да гледаш филми или да четеш криминални (или любовни, ако предпочиташ) романи. В живота, обаче, трябва да ги избягваш…
Когато бях дете и се случеше да попадна на страшна сцена във филм, майка ми ме успокояваше „Това е само на кино…“.
В живота не е така. В живота търсим баланса. В повечето случаи не рискуваме, не ходим по ръба, не скачаме. И все за добро – за нашето добро, за доброто на децата и пр. Мечтаем си да направим нещо, но сега „не му е времето“. Сега е времето да се придържаме към сигурния живот на средностатистическия гражданин или казано простичко – да си налягаме парцалите.
Спокойно, мечтата не е изхвърлена. Мечтата спи в чекмедже, прибрана е на сигурно място. Понеже сега не е момента да напускаш работата (която едвам понасяш), нито е момента да се впускаш в непознати територии. Всичките ти близки са на мнение, че се справяш много добре в балансирания си живот.
Само да те предупредя – внимавай докато благоразумно подреждаш настоящето си и се взираш в желаното бъдеще, да не пропуснеш самия живот. Или докато пазаруваш и плащаш с монетите на одобрението да не изпуснеш от портфейла идентичността си (личната карта имах предвид :). Или докато разчистваш къщата да не изхвърлиш съдържанието на онова чекмедже…