Рождество Христово. Преди доста години беше обикновен работен ден (!). Имам бегли, но реални спомени. Акцентът падаше само на новогодишните празници. Дори точно на 25.12 често имахме контролни в училище… И въпреки това Коледа съществуваше – намирахме начин да празнуваме. Беше супер романтично, някакси полу-легално, полу-гласно. След Бъдни вечер, на самото Рождество Христово, майка ми се обаждаше по телефона на много хора. Въртеше един телефон с шайба толкова много пъти! Не искаше да пропусне никого. Почти изцяло празникът минаваше в телефонни разговори и разглеждане на картичките, които сме получили по пощата (реални, физически картички). Ние също изпращахме много картички по пощата. По списък…
След още няколко години Коледа беше обявена за официален празник. И аз, пораснала и вече със собствено семейство, си спомням как след Бъдни вечерското празнуване, когато всичко съм разтребила и поставила на място, се отдавам на блажено Рождествено мързелуване… Заслужена почивка. С мобифона в ръка. Изпращах SMS-и, обаждах се, но повече изпращах съобщения. Децата бяха дресирани да не ми пречат, а да си играят с подарените предната вечер играчки.
Сега е почти същото, но не съвсем… Пак се отдавам на Рождествено мързелуване. И с пълно право, защото семейството е много по-голямо, гостите на Бъдни вечер също са доста повече. Всички сме си същите, но сме пораснали. И сме повече. И на Рождество Христово не съм с мобифон, а с друг, по-различен телефон. И пак пиша съобщения. Е, не пиша SMS-и, но пак са съобщения към приятели и близки. Колко интересно – ние се променяме, а празникът остава същия. Всъщност и ние сме си същите, но донякъде и се променяме…